Мило мое дете, не заспивай... още не. Чуй историята, която ще ти разкажа. Запази светлината в очите си още малко... само още малко и изслушай думите ми.
Мило мое дете, аз съм твоята майка. Аз съм твоята слаба и недостойна майка. Онази, която някога те люлееше във фантазна прегръдка. Тази, която вече е готова да те пожертва. Нещо се случи някъде там по средата. Ти вероятно си мислиш за някаква трагедия, нещо разтърсващо душата, достойно да остане задълго в паметта на мнозина. Как ми се иска да е така. Но ти, дете, си в зората на живота, не го познаваш и няма да го познаеш. Нашата история – твоята и моята - не е голяма, нито е изключителна. Има много като мен и теб. Ние дишаме, движим се, спим. Изглежда сякаш живеем. Ние сме пред очите на всички и в ума на никого. Ние сме невидими. Скоро ще дойде моментът и ние ще се разделим завинаги. Ти ще потъваш все по-осезаемо в миналото, а аз яростно ще обладая бъдещето. Скоро няма да си принадлежим. Скоро ще се разделим завинаги, мое неродено дете ...