3 min reading
Untitled 3 (final episode)
Забелязал съм, че всеки път като седна да нахвърля някой друг ред, го правя с някакво необяснимо очакване, че ще се получи нещо поне толкова поносимо, че като го чета след това, да не се хващам за главата. Рядко се получава. Но не е това лошото. Все пак си имам телевизор, който ми промива мозъка, интернет, който ме залива с толкова информация, че се депресирам от невъзможността да запомня дори частица от нея и, разбира се, книги. Оп, грешк а. Тук нямам книги. А и да имах, едва ли щях да ги отворя, защото... а, да, щях да казвам кое е всъщност лошото. А то именно е, че не мога дори да мисля, камо ли да чета книги. Главата ме боли, сърцето ми тупти със 120 удара в минута и не мога да си намеря място. Не си спомням една нощ в последните 2 месеца, посред която да не съм се събудил с чувство на изолираност и безсилие.
Плача. Доста често, впрочем. Не че се гордея, някак съм предразположен. Не разбирам защо. Нов град, нови хора, нови проблеми, нови емоции, нови очак ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up