Mar 6, 2011, 8:41 PM

Ние можем да предложим на света само това, което носим в себе си 

  Essays » Others
2012 0 3
4 мин reading

Беше хубав зимен ден. Още от сутринта вътрешното ми чувство ми казваше настоятелно, че не трябва да правя заплануваното за днес, но че трябва да отида на минералните извори след обяд. Разбрах от друг източник, че един мои приятел също ще бъде там. Мисълта за него ме изпълваше с положително усещане.

       Реших да последвам вътрешното си чувство. Приятелят ми беше там, на минералните извори. Поздравихме се и след известно време той започна да ми се оплаква. Говореше за един друг наш приятел, който бил извършил нещо, разказваше ми как нещата не му се получавали и т.н. Изливаше си болката и мъките. При което се сетих за думите – поисках мъдрост, а животът ми изпрати хора с проблеми за решаване. Това ми помогна да се ориентирам правилно в ситуацията. Започнах да му изпращам мислено и сърдечно любов.

       Слушах другаря си известно време, при което почувствах, че трябва да поема нещата в свои ръце. Попитах го: Добре, приятелче, ти в крайна сметка какво искаш?

       Той ми каза, че иска всичко да бъде наред, че иска нещата с нашия общ приятел да се наредят. При което пак продължи да ми натяква колко зле е постъпил другият ни приятел и как нищо не се получава. След това простена: Ееех, ако само можех да му помогна, ако можех да нося повече сили и подкрепа на хората в живота ми!

       Отвърнах му така: Добре, ако ти имаш един хляб в себе си, то можеш ли да ме нахраниш с него? Можеш ли да нахраниш някого с този хляб?

       Приятелят ми отвърна, че може.

       След това го попитах: Добре, ако ти нямаш хляб, то можеш ли да ме нахраниш? Можеш ли да нахраниш някого?

       Той отвърна, че не може.

       Казах му: Значи ти можеш да ми дадеш, това , което носиш у себе си?  При което го погледнах изпитателно.

       Той ми отвърна: Ако имам хляб, ще те нахраня, ако нямам - нищо не мога да направя за теб.

       След това продължих: Добре, приятелче, ако ти тогава си изпълнен с песимизъм и очакваш нещата да не ти се наредят, то какво можеш да ми предложиш? Какво можеш да предложиш на другия ни приятел, какво можеш да предложиш на хората в своя свят?

       В този момент другарят ми схвана за какво ставаше дума. „Ние можем да предложим на света само това, което носим в себе си.” - каза той.

       -Именно - му отвърнах. - И ако ти сам си даваш сила и подкрепа, ако се научиш да вярваш в себе си, то това е и което можеш да предложиш на всеки друг. И обратното също важи.

      -Значи - запита ме моят приятел, - ако искам да помогна на нашия другар или на някой друг, първо трябва да помогна на себе си, като си вдъхна кураж и вяра и се опитвам да очаквам положителен развой на събитията!?

       - Именно - му отвърнах.

        Той продължи: Значи, като застана пред огледалото, трябва да обичам това, което виждам насреща си, ако искам да обикна и хората, за да им давам сила и подкрепа?

       При което му цитирах едни думи на спомен: „когато се научиш да обичаш заради самата обич, тогава и само тогава можеш да предложиш нещо наистина ценно на хората и на света.”

        По изражението на лицето му разбрах, че моят приятел е намерил видимо облекчение чрез разговора ни. В този момент разбрах защо съм почувствал интуитивно да дойда на това място по това време и да се срещна с този човек.

       Разбрах, че това беше тест за мен. Дали щях да съумея да се ориентирам към решението, или пък щях да остана на нивото на проблемите, за които ми говореше приятелят ми. Благодарен съм му за този урок.

        Бележка: често нещата са различни от начина, по който ни изглеждат първоначално.  И ако ние търсим истинската духовна причина за това, през което преминаваме – то ние може да намерим решение за всеки един проблем. Можем да се ориентираме градивно във всяка една ситуация. Можем да свършим Работата, която сме  обещали, че ще свършим (някога, много отдавна), по наистина качествен и стойностен начин.

       Всичко опира до извисяването на съзнанието и когато разбираме това, то всеки миг се превръща в истинско съкровище.

       Животът е наистина интересен тогава, когато съзнаваш, че всичко, което ти се случва, си има причина и тази причина си ти.

       Желая Любов на всички четящи.

© Иван Аршинков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно е!Браво!Много ми хареса и съм напълно съгласна.И аз постоянно говоря и споделям с приятелите си, че силата на подсъзнанието ни е нещо много могъщо, но те никога не ме слушат.Както и да е, да не се отнасям много, относно мнението на Стефи, ами ти казваш, че ти се случват неща, които ти не искаш, но сигурна ли си, че тайно вътре в себе си не желаеш да ти се случат.Може би подсъзнателно искаш тези неща да ти се случат, не мислиш ли?Всичко си има смисъл и ние сме тези, които го определяме
  • ПоздравиНо...не съм съгласна, че за всичко, което ни се случва...причината е в нас. Точно това, което не искам...ми се случва!!!
  • "Животът е наистина интересен тогава, когато съзнаваш, че всичко, което ти се случва, си има причина и тази причина си ти."
    Интересно ми е да те чета, макар да са ми познати нещата, които пишеш. Ти ги пресъздаваш по свой начин, който ме впечатлява всеки път отново.
    Поздравления!
Random works
: ??:??