6 мар. 2011 г., 20:41
4 мин за четене
Беше хубав зимен ден. Още от сутринта вътрешното ми чувство ми казваше настоятелно, че не трябва да правя заплануваното за днес, но че трябва да отида на минералните извори след обяд. Разбрах от друг източник, че един мои приятел също ще бъде там. Мисълта за него ме изпълваше с положително усещане.
Реших да последвам вътрешното си чувство. Приятелят ми беше там, на минералните извори. Поздравихме се и след известно време той започна да ми се оплаква. Говореше за един друг наш приятел, който бил извършил нещо, разказваше ми как нещата не му се получавали и т.н. Изливаше си болката и мъките. При което се сетих за думите – поисках мъдрост, а животът ми изпрати хора с проблеми за решаване. Това ми помогна да се ориентирам правилно в ситуацията. Започнах да му изпращам мислено и сърдечно любов.
Слушах другаря си известно време, при което почувствах, че трябва да поема нещата в свои ръце. Попитах го: Добре, приятелче, ти в крайна сметка какво искаш?
Той ми каза, че иска всичко да бъде наред, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация