Мрак се спускаше над пустите над пустите улици на големия град...
Хлад пронизваше гърдите ми,вятър бушуваше вкосите ми,
а ноща бе дяволски студена!
Скована в мраз бе и моята душа...
Вървях без посока,без път,без цел,
някаква невидима ръка ме бе сграбчила и ме теглеше напред.
Вятъра спря!
Настъпи мълчание,а аз със замрежени от болка очи
продължавах да крача напред...
Времето сякаш беше заспало...
Спрях за миг и погледнах с надежда небето,
нямата ми молитва остана без отговор. ...