Под светлината на луната, под сенките на нощта гледах как пламъкът танцуваше, огнен океан бушуваше... А на мястото на този океан някога имаше един цял живот, пълен с мечти.От тоя живот и тия мечти бе останало само пепел и доизарящ огън. Всичко се случи толкова бързо...
Имало едно време едно момче... Не, не, това не е вярно. Не беше просто едно време, нито просто едно момче! Той се казваше Анди и имаше толкова много мечти,че понякога ги записваше в една тетрадка, за да не ги забрави. Имаше дълъг списък с неща, които искаше да направи преди да си отиде от тоя свят, но кой би предположил, че мечтите му щяха да изгорят в огъня на забравата, както и той. Анди беше добър ученик, но както всички момчета току-що навлизащи в пубертета, той искаше да опита от всичко. Един ден в голямото междучасие той заби първия пирон в ковчега си, когато запали първата си цигара. Беше толкова развълнуван, че едвам, едвам успя да я припали, но все пак се справи... Започна да пуши всеки ден по една цигара, после ...