9.11.2007 г., 9:50 ч.

Огънят 

  Есета » Лични
2076 0 0
2 мин за четене
Под светлината на луната, под сенките на нощта гледах как пламъкът танцуваше, огнен океан бушуваше... А на мястото на този океан някога имаше един цял живот, пълен с мечти.От тоя живот и тия мечти бе останало само пепел и доизарящ огън. Всичко се случи толкова бързо...
Имало едно време едно момче... Не, не, това не е вярно. Не беше просто едно време, нито просто едно момче! Той се казваше Анди и имаше толкова много мечти,че понякога ги записваше в една тетрадка, за да не ги забрави. Имаше дълъг списък с неща, които искаше да направи преди да си отиде от тоя свят, но кой би предположил, че мечтите му щяха да изгорят в огъня на забравата, както и той. Анди беше добър ученик, но както всички момчета току-що навлизащи в пубертета, той искаше да опита от всичко. Един ден в голямото междучасие той заби първия пирон в ковчега си, когато запали първата си цигара. Беше толкова развълнуван, че едвам, едвам успя да я припали, но все пак се справи... Започна да пуши всеки ден по една цигара, после ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛиВ Всички права запазени

Предложения
: ??:??