Под светлината на луната, под сенките на нощта гледах как пламъкът танцуваше, огнен океан бушуваше... А на мястото на този океан някога имаше един цял живот, пълен с мечти.От тоя живот и тия мечти бе останало само пепел и доизарящ огън. Всичко се случи толкова бързо...
Имало едно време едно момче... Не, не, това не е вярно. Не беше просто едно време, нито просто едно момче! Той се казваше Анди и имаше толкова много мечти,че понякога ги записваше в една тетрадка, за да не ги забрави. Имаше дълъг списък с неща, които искаше да направи преди да си отиде от тоя свят, но кой би предположил, че мечтите му щяха да изгорят в огъня на забравата, както и той. Анди беше добър ученик, но както всички момчета току-що навлизащи в пубертета, той искаше да опита от всичко. Един ден в голямото междучасие той заби първия пирон в ковчега си, когато запали първата си цигара. Беше толкова развълнуван, че едвам, едвам успя да я припали, но все пак се справи... Започна да пуши всеки ден по една цигара, после по две, след това по кутия... А после и по две. Накрая каза и на родителите си, които хич даже не им пукаше, за тях Анди беше просто един хлапак, който щеше да завърши като квартален пияница, но той искаше да стане повече от това, което казваха родителите му за него. Завърши училище с пълно шест, а после и се дипломира пак с отличен, но родителите му дори за миг не показаха капка радост, а за обич дори да не говорим. За Анди единственото семейство се бяха превърнали цигарите. Винаги, когато беше нервен, той запалваше по цигара и обичаше да казва, че пали едно успокоение. Той стана известен адвокат, който почти не се прибираше у дома, а когато го правеше, отново работеше, пушеше и пак работеше... Един ден след тежко дело в съда, Анди се прибра в къщи. Този път той нямаше работа, беше загубил делото на живота си, нямаше и цигари и беше толкова нервен, че бе готов да продаде дори душата си на дявола, само за една цигара. Прибра се вкъщи, отвори тайното си чекмедже и извади старата си тетрадка с мечти, която не бе отварял от години и една цигара, която си бе оставил за дни като тоя. Легна на дивана, запали цигарата, разтвори тетрадката си и заспа... Огънчето от цигарата падна на мокета. Всичко бе в пламъци. Когато пожарникарите дойдоха, огънят почти бе утихнал, а в стаята беше останал само прогорелия филтър на цигарата и част от корицата на тетрадката с мечтите...
© ЛиВ Всички права запазени