ОПРОСТАЧВАНЕТО Е

ЗАПЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА НИ СИГУРНОСТ

Националната сигурност, доколкото знам, предполага устойчивост, предвидимост и хомогенност на обществените отношения в държавата; тя трябва да излъчва спокойствие както навън, така и вътре, сред гражданите, сред социалните слоеве, след населението. Тогава държавата съществува в името на сигурността на съставящите я елементи. Общественият договор функционира правилно, страните по него имат основание да обмислят бъдещето и да съхраняват, да бранят настоящето си.

Първият, тоталитарен, насила наложен (нечувана е агресията на освободената простащина!) срив на моралните ценности у нас през последните двайсет и пет години, дивашкото нахлуване на паразитни, глупави, демонично елементарни модели на поведение, на социален бит и на живот изобщо, освини нацията ни, направи я не просто глупава, посредствена и уязвима, обезличи я, вкара я в кочината на стереотипи, от които трудно се излиза.

Образованието няма стойност, защото никой не провижда в него смисъл, камо ли бъдеще. То е билет за нещо, добре е да го имаш, но в днешно време не е чак толкова лошо да пътуваш без билет.

Науката съвсем се изпари, побегна в чужбина, а тук, обругана и осмяна, се прикри в сенчестите кабинети на научните институти, доколкото още ги има тук и там. Не смее да се покаже, да шугне, дори не смее да мисли, защото може да я съкратят, смажат, подслушат. Каква наука е това? Дори оново момче с пискливия глас, дето по едно време доби формата на финансов министър, нарече членовете на Българската академия на науката „феодални старчета”. Никой тоталитаризъм няма по-гнусно, отвратително и унизително отношение към духовното, както централистичната, добре организирана, брутална и шовинистична простащина.

Литературата, изкуството, културата – за какво са те изобщо? Те трудно се пипат, мъчно се снимат, няма как да им отрежеш лентата, нематериални са, невеществени, нямат мирис, вкус, искат мислене, чувства, емоции, страст, любов и омраза. И за какво са тогава, като нямат тежест, само на държавния бюджет тежат. Битката е на стопанския фронт, където се преразпределят средства, където се краде в европейски мащаби, пруденциално. Където дрънчат оръжията на монетите, където книжният пазар е монетен двор, културата е по-скоро препятствие, вътрешен враг с партиен билет, бежанец с национална самоличност. Тя трябва да бъде унищожена. Литературата, изкуството – също. И това се случи, това се случва.

Култът към простото, елементарно, бездуховно и прагматично отношение към действителността, пълното отричане на духовни реалности, ако не водят пряко до паричен финал, показва колко демонично катастрофална може да е една промяна в общество, неузряло за промени. Опростачването на нацията, което се вижда във всички сфери на материалния и нематериалния живот, доколкото вторият го има изобщо, разкрива, че рушенето на ценностите е разрушаване на държавата отвътре – страшна болест, която смазва съпротивителните сили на нацията, срива имунната й система, обезличава силните (летящите) хора, като къса корените, естествената им връзка с народната психология, мечти, воля, страсти.

Лесно се превзема такава нация, такава държава вече е рухнала. Въпрос на време е това да лъсне. Като голата глава на някой обръснат политик.