Забравена от живота, продължавам всеки ден напред, с високо вдигната глава. Понякога дори незнам за какво го правя. Омръзна ми всеки път да приемам ударите на съдбата с широко отворени обятия, омръзна ми вече да плача и да тъгувам. Един ден сърцето ми бе разбито на хиляди малки парченца, парченца от които капеца струйчици вода, тази вода може би бяха моите сълзи, защото днес ги няма в мен. Живея, със сърце разбито напълно от живота, нямам сълзи, за да плача, че сърцето ми го няма и незнам вече какво да правя. Нищо вече не може да ме изненада, свикнах на всичко, привикнах към всякакъв вид болка, дори и вече не усещам, когато ме боли, боли от това, че отново някой ме е наранил. Един ден от моя живот срещнах едно момче, което обичах искрено и нежно, подарих му цялата нежност и невинност на душата и сърцето си, това беше моето момче, моята съдба, моят живот, това беше моята истинска любов. Но както всяка хубава приказка си има край, така и моята приключи, но изключението беше, че моята кра ...