Ето, че отново съм сама. Мрак пада в душата ми, а пламъчето, което до вчера гореше, изгасна. Болката и празнотата отново ме хващат под ръка и не мога да ги изгоня. Докога? Докога ще оставам все така сама.
Ти беше светлия лъч, който ми помагаше да вървя напред и да виждам смисъл в живота. Подаде ми ръка, когато най - много имах нужда, ала забрави да ми покажеш какво да направя щом затвориш вратата след себе си. Пося в мен радостта, а на лице ми изписа усмивка, а сега се превърнах в празна скитаща душа. Обещаваше ми, че винаги ще си до мен, защото съм смисъла на деня ти, но това бяха само празни думи. Вярвах ти, мечтаех за теб, живях заради теб. А сега? Какво да правя сега, когато изведнъж напусна живота ми, както дойде - изненадващо? Навсякъде около мен те намирам, всичко ми напомня, че те е имало някога, но защо това е минало? Свита на пода в тъмната стая, роня сълзи, защото те винаги са били най - близките ми приятелки. Напомнят ми за времето прекарано с теб, колко кратко беше то, а м ...