Ти пак, отново си тук... Ти пак отново мълчиш. А и какво да ми кажеш?
Нашата тайна е само наша.
Дълбоко се крие в сърцето ми, толкова дълбоко, че този път не съм я споделила дори с най-близкия ми човек.
А при теб? Къде я криеш? В съзнанието си ли? Или и от там си я заличил? Не мога да вдигна поглед към лицето ти и да не си спомня страстта, с която виках името ти в онзи горещ следобед. Не мога да те погледна и да скрия, че нещо се случи.
А сякаш не бях аз. Толкова освободена в желанието си към теб.
А сега, когато отново сме тук, пред хората, сякаш отново не съм аз - толкова тиха и свела поглед. Сякаш, ако се взра в очите ти, цялата тайна ще изчезне и ще избяга Магията от онези кратки часове...
Коя съм? Онази черната, страстната, знойната, която се извива като змия в мъжките ти ръце ?
Коя съм? Тази - бялата, мълчаливата, очакващата?
А кой си ти? Трудно те разпознавам зад маската. И все пак очите ти те издават.В тях винаги и ма едно издайническо пламъче, което никога няма да сбъркам и без ...