Ти пак, отново си тук... Ти пак отново мълчиш. А и какво да ми кажеш?
Нашата тайна е само наша.
Дълбоко се крие в сърцето ми, толкова дълбоко, че този път не съм я споделила дори с най-близкия ми човек.
А при теб? Къде я криеш? В съзнанието си ли? Или и от там си я заличил? Не мога да вдигна поглед към лицето ти и да не си спомня страстта, с която виках името ти в онзи горещ следобед. Не мога да те погледна и да скрия, че нещо се случи.
А сякаш не бях аз. Толкова освободена в желанието си към теб.
А сега, когато отново сме тук, пред хората, сякаш отново не съм аз - толкова тиха и свела поглед. Сякаш, ако се взра в очите ти, цялата тайна ще изчезне и ще избяга Магията от онези кратки часове...
Коя съм? Онази черната, страстната, знойната, която се извива като змия в мъжките ти ръце ?
Коя съм? Тази - бялата, мълчаливата, очакващата?
А кой си ти? Трудно те разпознавам зад маската. И все пак очите ти те издават.В тях винаги и ма едно издайническо пламъче, което никога няма да сбъркам и безпогрешно разпознавам.
Просто Мъж и Жена...
"Когато минеш покрай мен искам да те прегръщам... Караш ме да правя компромис с всичките си принципи..."
"Защо Аз? "
" ... след като имам такъв избор ли?"
"Ахааа..."
"ИЗБОРЪТ е това, което човек Иска... "
Искаш мен? С какво съм по-различна? Или просто си свикнал да протегнеш ръка и да получиш всичко, което ти се иска?
Съзнанието ми викаше неудържимо: "Спри!!!"
И спрях.
До следващия път.
В който чух гласа ти, който ме викаше за поредната доза страст. И полетях след мечтите си отново в прегръдката ти.
Горещите ти целувки заглушаваха разума ми и в тези мигове, в които бях с теб се чувствах Единствена!...
А тишината след срещите ни ме смазваше ...
Тогава отново се завърна реалистичния глас, който вече крещеше да спра, за последен път, веднъж за винаги. И се заслушах, и се наложи да се замисля, и разбрах, че той е искрен с мен и ми казва истината. Истина, която ме бичуваше, но искаше да предпази сърцето ми. И си обещах...
Но онзи вълшебен сън беше толкова реален, че ръката ми сама написа онзи SMS.Не очаквах нищо.Бях сигурна,че си намерил нова тръпка, която те кара да отстъпваш от принципите си, но отново е била толкова неудържима, че не си устоял. Може би е така. Но ти ме пожела. Отново...
Не можах да се удържа. Мигът, в който отвори вратата и видях голямата празнота зад гърба ти и огъня в очите ти...
Мммммммммммммм... Как да се откажеш, когато знаеш вкуса на Шоколада?
Всичко беше толкова светкавично, че дори мисълта ми не можа да изпревари всичко онова, което се случи между нас.
А Шоколадът???... ... ...
Разкъсах обвивката му, облизах цялата му повърхност, кубче по кубче, милиметър по милиметър, всяка негова гънка и извивка ...
И... го разтопих...
Сладострастният му вкус потече по устните ми, по цялото ми тяло... И се смеси с тъгата, че всичко отново свърши...
© Димана Миткова Всички права запазени