May 10, 2005, 9:33 AM

Отново вали... 

  Essays
2520 0 2
2 мин reading
 

Отново вали... Малките снежинки падат върху топлото ми от сълзи лице. Красиви са. И какво от това? Изящните им причудливи форми се топят за секунди. Красотата е толкова преходна...  Отново вали. Спри! Сякаш затрупва и последния път, който води до теб, до студеното ти сърце.  Спри!!! Още една любов умира... Сърцето ми бясно препуска, умореното ми съзнание прехвърля неуморно изказани думи, спомени за фалшиви прегръдки и тайната на моята душа. Голяма тайна, а събрана само в две кратки думи. Две думи, думи, които са събрали чувствата на една влюбена жена...   Студено е. Вали. А ми се иска да изкача най-високия връх, да го превзема и да Ти изкрещя колко много те обичам.   Снежинките се трупат, заспиват, топят се и изчезват. Такава беше и твоята любов - кратка и мимолетна. Но нищо не е вечно и аз го знам: слънцето залязва, снегът се топи, снимката пожълтява... Но ти си човек, който обожавам, а не снежинка, отронен есенен лист или стара снимка. Ти си любовта на моя живот! Всъщност какво е любов? Чувство, което ту пари жарко като африканско слънце, ту свива сърцето ти като в менгеме. Две крайности, изпълнени със сълзи, смях, секс, емоции. Някой някога беше казал: "Човешко е да обичаш". Не, не е! Защото аз съм човек, който има очи, а любовта ми е сляпа. Сляпа съм и аз, с двете си очи, за да разбера... Ето, снегът е затрупал моя път до теб. Но аз вървя. Вървя, сякаш ще разбия леденото ти сърце, сякаш ще успея да сваля самоуверената маска от твоето непоколебимо лице.   Вярвай ми. Аз те съжалявам. Заради неспособността ти да обикнеш, да видиш онова красивото, непреходно красивото, което всеки един от нас носи у себе си. Но те обичам. И боли...  Идва ми да изтръгна сърцето ти и да ти дам моето.Топло е, нали? Горещи вълни те обливат, дори когато вали. А на мен ми е студено и безразлично. Господи, какво е твоето сърце? Не искам да живея в този мрак и студ. Нека умра от любов с моето!   Снегът вали... Бавно, но неуморно затрупва стъпки и долини. Но никога не ще затрупа спомена за теб, който е оставил тежък отпечатък в душата, сърцето и съзнанието ми, ярък като нищо друго досега.   Топят се... И красотата им умира. Умира и красотата на моята душа, когато спра да обичам! 

 

© Димана Миткова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво!
  • Падащият сняг ражда вдъхновение. Радвам се, че снежинките не са ти попречили да изразиш топлотата на твоите усещания.Радвам се, че пазиш сърцето си...
Random works
: ??:??