Отново вали... Малките снежинки падат върху топлото ми от сълзи лице. Красиви са. И какво от това? Изящните им причудливи форми се топят за секунди. Красотата е толкова преходна... Отново вали. Спри! Сякаш затрупва и последния път, който води до теб, до студеното ти сърце. Спри!!! Още една любов умира... Сърцето ми бясно препуска, умореното ми съзнание прехвърля неуморно изказани думи, спомени за фалшиви прегръдки и тайната на моята душа. Голяма тайна, а събрана само в две кратки думи. Две думи, думи, които са събрали чувствата на една влюбена жена... Студено е. Вали. А ми се иска да изкача най-високия връх, да го превзема и да Ти изкрещя колко много те обичам. Снежинките се трупат, заспиват, топят се и изчезват. Такава беше и твоята любов - кратка и мимолетна. Но нищо не е вечно и аз го знам: слънцето залязва, снегът се топи, снимката пожълтява... Но ти си човек, който обожавам, а не снежинка, отронен есенен лист или стара снимка. Ти си любовта на моя живот! Всъщност какво е любов? Чу ...