Днес отбелязваме 142 години от славната Априлска епопея – въстанието на българския народ, което промени хода на историята, което оплиска с кръв придворните зали в Европа и което разпали пожара на народното пробуждане – пожар, в който горяха и хора, и църкви. Въстанието от април 1876г., което освободи България.
Въпреки революционния подем, възникнал няколко години преди тази дата, поробена България все още не е достатъчно силна, за да успее в похода за освобождение. Но зрънцето на свободата вече е посято, хората вярват и искат да имат своята независимост, своята Родина. Цената на техните желания е най-високата възможна – най-вероятно ще платят с живота си. И въпреки всичко, те я плащат с охота. Защото живот с окови на врата не е живот. Живот, прекаран с наведена глава и в мълчание, не струва.
Топчето пуква, ек отеква и Българският лев е пробуден за нов живот. Околия след околия, село след село, град след град, се събуждат в името на свободата. Над стрехите се веят знамена, звучат пламен ...