Днес отбелязваме 142 години от славната Априлска епопея – въстанието на българския народ, което промени хода на историята, което оплиска с кръв придворните зали в Европа и което разпали пожара на народното пробуждане – пожар, в който горяха и хора, и църкви. Въстанието от април 1876г., което освободи България.

Въпреки революционния подем, възникнал няколко години преди тази дата, поробена България все още не е достатъчно силна, за да успее в похода за освобождение. Но зрънцето на свободата вече е посято, хората вярват и искат да имат своята независимост, своята Родина. Цената на техните желания е най-високата възможна – най-вероятно ще платят с живота си. И въпреки всичко, те я плащат с охота. Защото живот с окови на врата не е живот. Живот, прекаран с наведена глава и в мълчание, не струва.

Топчето пуква, ек отеква и Българският лев е пробуден за нов живот. Околия след околия, село след село, град след град, се събуждат в името на свободата. Над стрехите се веят знамена, звучат пламенни слова и надеждата изпълва сърцата на все повече поробени люде. „Хвърковата чета“ на Бенковски „лети“ през селата и вдъхва кураж и надежда – като бяла лястовица. За момент мечтите надделяват над реалността. Но далечният хоризонт се изпълва с облаци от прашоляк и дим – идва поробителят… И потичат потоците от кръв, въглени и пожари изпълват нощната тъма. Писъци, стонове, зловония, ехиден смях от тирани с фесове на главите, звучат навред. И след това тишина… Тишина, толкова страшна и безметежна, прекъсвана от пукота на горяща църква и плът. Тишината на смъртта, победила топовния екот на черешовите топчета. Но смъртта на героите е толкова горделива, че прави победата на башибозука жалка.

Топовният салют в чест на предстоящата свобода, предизвикан от онези невзрачни черешови топчета, е отекнал над Европа. Нарушил е самонадеяната тишина сред т.н. политически елит. След толкова кръв, насилие, нечовешка жестокост и обезценяване на човешкия живот, никой не може да мълчи. Дори и самозабравилите се „Велики сили“. Въстанието успява! Цената е платена! Походът към свободата започва и не ще има сили, които да го спрат! Защото няма по-голяма сила от онази, която идва от сърцето и не пита разумът, няма по-силна армия от тази, в която се бият и живи, и умрели. Няма по-голяма сила от желанието за свобода и готовността да жертваш себе си. Защото „Какво тук значи някаква си личност?!“, когато има нещо по-важно от всеки един от нас – свободата на Родината и на бъдните поколения.

Въстанието е потушено с много кръв, нечовешко, животинско насилие. Но от гробниците на героите и от пепелта на пожарите, подобно на птицата Феникс, се ражда Свободна България.

Преди 142 години се сблъскват мечти и реалност – сблъсък на нетърпимост, на естествен духовен подем и насилствена реалност – поробените повярваха в мечтите си и победиха в името на наследниците си. Заплатиха най-високата възможна цена. А тогава нямаха право да мечтаят.

Днес, 142 години по-късно, ние можем да мечтаем, можем да искаме, можем да творим. Но единственото, което правим е само да говорим, да тъжим по изминалото минало и да се самосъжаляваме. Малцина са тези, които мечтаят. И ако днес имаме нужда от нещо, то това не са по-високи заплати, развлечения или пълен стомах. Те са следствие… Имаме нужда от духовен прогрес, от победа на духовното над материалното, от ментална революция и жертвоготовност в името на по-възвишени цели и идеали. Имаме нужда от пресяване на житото от плявата и поставяне на приоритети. Трябва да загърбим онова „АЗ“ , което всеки поставя на първо място и да започнем да говорим за „НАС“ и за „ТЯХ“. Трябва да започнем да живеем помежду си и в името на наследниците си. Защото ние сме преходни, след нас са тези, които ще ни оценяват и ще берат плодовете на нашия труд. И ние трябва да сме доволни и щастливи, от това което ще им оставим. А дали някой е доволен сега …

Днес, 142 години по-късно, газим кокалите на загиналите за нашата свобода, строим върху пепелищата на изгорените църкви, символ на българския етнос през онези тъмни векове. И си спомняме и мечтаем да ни обземе онзи крилат дух на българските герои, чрез който да поемем поход към нови хоризонти, поход към по-добро бъдеще в пределите на Родината и поход към бъдеще, в което виждаме щастливи и спокойни бъдни поколения. Априлската епопея е символ на жертвоготовността и желанието да предоставиш всичко на наследниците си. Нашите деди ни завещаха България – свободна и независима. Днес пропиляваме наследството им с лека ръка – без да мислим за бъдещето на нашите деца. Досещате ли се какво наследство ще им оставим… И ако е така – как заспивате нощем.

Поклон пред паметта на загиналите за свободата на България! 

Поклон пред славната Априлска епопея!