Пишещият човек
Homo scribens
Латинските дефиниции, отличаващи човека от другите живи същества във всички случаи са условни. Пишещият човек не е извънземно същество, тъй като в него пулсира една възмо­жна човешка съдба, която всеки миг се стреми да се осъществи, подреждайки думи предназначени за другите. Друг е въпросът дали съществува пропаст между потребността на хората да четат думите и дали тя се съизмерва с нагона на пишещия човек да ги подрежда. Очевидно е, че такава пропаст съществу­ва и е почти сигурно, че Homo scribens се намира в нея, обита­вайки пространството между двата бряга. Поради тази и дру­га причина, той рядко усеща твърда почва под краката си и постепенно се превръща в една метафора на самия себе си.
Хора от най-различни сфери на познанието безуспешно са се опитвали да доловят що за странно нещо е движещата си­ла, която влияе върху акта на писането. Защото положително не може да се обясни само с жаждата за фактология обсто­ятелството, че един възрастен, който поняког ...