23 авг. 2009 г., 16:27

Пишещият човек 

  Эссе
1544 0 3
3 мин за четене

Пишещият човек

Homo scribens

 

 

          Латинските дефиниции, отличаващи човека от другите живи същества във всички случаи са условни. Пишещият човек не е извънземно същество, тъй като в него пулсира една възмо­жна човешка съдба, която всеки миг се стреми да се осъществи, подреждайки думи предназначени за другите. Друг е въпросът дали съществува пропаст между потребността на хората да четат думите и дали тя се съизмерва с нагона на пишещия човек да ги подрежда. Очевидно е, че такава пропаст съществу­ва и е почти сигурно, че Homo scribens се намира в нея, обита­вайки пространството между двата бряга. Поради тази и дру­га причина, той рядко усеща твърда почва под краката си и постепенно се превръща в една метафора на самия себе си. 

          Хора от най-различни сфери на познанието безуспешно са се опитвали да доловят що за странно нещо е движещата си­ла, която влияе върху акта на писането. Защото положително не може да се обясни само с жаждата за фактология обсто­ятелството, че един възрастен, който понякога е напълно с всичкия си, сяда да измисля разни истории, и че се намират други възрастни хора, които да ги четат. Не е ли това едно бягство от непосредствената реалност, от законите, които приковават човека към земята, една лудост или мистификация,чрез която пишещият иска претенциозно да се извиси над другите, смятайки се за рядка птица? Във всички случаи отговорите не могат да бъдат еднозначни, тъй като писането на художествен текст е трудоемка работа, изискваща много търпение и духовна енергия. Писането не е игра, нито пък дейност, която може да бъде смятана за лукс, защото психическите потребности на автора от диалог със света нямат пряка връзка със суетата. На практика пишещият почти не се наслаждава на своята дейност, тъй като тя въобще не е носител на някакви тържест­вуващи жизнени сили. Усилия­та, с които той се опитва да даде израз на променливите движения на своя вътрешен живот, често протичат безредно, без посока, без правило - един всеобземащ хаос, който не позволява да бъде вкаран в русло, където няма дъно, където всичко снове нагоре-надолу, където нищо не е в покой, устойчиво и безусловно.

           Да пишеш често означава да даваш израз на едно мимолетно психологическо отношение към света като проектираш в текста собствената си неустойчива и лутаща се в света на нещата душевност. За­щото каквито и качества да има Homo scribens той едва успява, и то от време на време, да хване и задържи само прашинки от плътността на заобикаляща­та ни неизчерпаема действител­ност от форми и значения. В крайна сметка Homo scribens не е собственик или изразител на една истина, стояща извън се­тивата на другите, той просто неуморно строи мостове от ду­ми между себе си и хората, ко­ито като него са любопитни към този непознаваем свят.

 

Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ

© Петър Ангелов - ДАРЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не зная с другите как е /вероятно графоманите изпитват някакъв своеобразен духовен оргазъм/, но с мен си е чист мазохизъм. Едва като се пооформи нещо след множество редакции, може да се говори за някаква временна компенсация. След което дори не ми се поглежда. И, ако някой ме запита защо въщност пиша при подобни обстоятелства, малко трудно бих намерил отговор. Размислящо есе.
  • Поздравления за есето Петър! Харесах разсъжденята ти по темата. Аз като пишеща, обаче още нямам отговор...
Предложения
: ??:??