2 min reading
Наближават коледните и новогодишните празници. Всичко е красиво, даже леко натруфено, но много празнично. Пазаруваме за подаръци, за себе си и за каквото още се сетите. Правим си прически, разкрасителни процедури. Навсякъде те обгръща празничност. Би трябвало и настроението да е такова. Въпреки всичко.
Днес реших да се разкрася малко и отидох на фризьор. Там се запознах с една жена, около 40-годишна. Заприказвахме се. Естествено, стана въпрос и за празниците, кой къде ще празнува... С невероятна усмивка жената ми каза: „Тази година ще съм сама, някъде и съм много щастлива!” Опитах се да разбера тази усмивка – истинска ли беше; думите ù – себе си ли се опитваше да убеди или мен.
Спомних си, че преди няколко години и аз посрещах нова година сама. Имах много покани – за домашно парти, за заведение, за хижа... Но бях изпаднала в едно такова състояние, че не исках да бъда с никого и никъде. Просто си казах: „Ден като ден!” Лъжех - не исках да отида някъде, където всички бяха по двойки и, ко ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up