Наближават коледните и новогодишните празници. Всичко е красиво, даже леко натруфено, но много празнично. Пазаруваме за подаръци, за себе си и за каквото още се сетите. Правим си прически, разкрасителни процедури. Навсякъде те обгръща празничност. Би трябвало и настроението да е такова. Въпреки всичко.
Днес реших да се разкрася малко и отидох на фризьор. Там се запознах с една жена, около 40-годишна. Заприказвахме се. Естествено, стана въпрос и за празниците, кой къде ще празнува... С невероятна усмивка жената ми каза: „Тази година ще съм сама, някъде и съм много щастлива!” Опитах се да разбера тази усмивка – истинска ли беше; думите ù – себе си ли се опитваше да убеди или мен.
Спомних си, че преди няколко години и аз посрещах нова година сама. Имах много покани – за домашно парти, за заведение, за хижа... Но бях изпаднала в едно такова състояние, че не исках да бъда с никого и никъде. Просто си казах: „Ден като ден!” Лъжех - не исках да отида някъде, където всички бяха по двойки и, ко ...