2 min reading
Поетическият свят на Далчев
Стоя на прозореца с книга в ръка, загледан в малките субекти, които пресичат улиците, забързани незнайно за къде. Смеят се и глъч се вдига до небеса, но те са чужди за мен. Ненужен съм аз на този свят, далечен е той за мен. Всичко се мени - днес го има, утре - не. Моята смърт няма да спре света да се върти. Дори никой няма да забележи, че лежа аз бездиханен на пода и червеи гризат моето тяло. Да, вие сгради и къщи, сътворени от камъка, вие ще останете безмълвни свидетели, без съвест и без жажда. Само смъртта ще ми донесе светлина и вечност, все неща, които този греховен живот никога не би ми дал. А моят живот е непознат на другите, както и на самия мен. Затворен в къщата на дявола - моят дом, обграден от мрак, аз прелиствам страниците, както времето прелиства моите дни – бавно и механично. Любов, веселие, смях - какво са това? Чувства казваш, така ли? Как бих могъл да споря с теб, след като аз ги познавам само идейно, знам тяхната дефиниция, знам как трябва ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up