Затворът на самотата -това бе мястото, което роди мечтите ми. Страшно е да си сам, да бъдеш затворен в себе си, осъзнавайки че ценностите ти се променят. Да стоиш загледана в небето,кроеейки планове за кражбата на малко щастие. Мечтаейки да се докоснеш отново до розите на любовта, без да тегне над теб страха от бодлите на болката и отчаянието. Толкова ми се иска да полетя към небето, да докосна звездите,там горе-далеч от гнева и болката, далеч от злобата на хората.Искам да открия силата, да запазя сърцето си цяло, а не ден след ден да събирам парченцата от него. Искам да полетя и да сбъдна мечтите си. Да обичам и да бъда обичана, без присъствието на страданието. Искам поне едничък шанс за щастие, за радост без бреме и проблеми. Мечтая да се сгуша до камината през студения и подтискащ зимен ден, мечтая мигът да бъде споделен, да се запълни празнотата в живота и сърцето ми, защото не бива то да остане не обичано. Полетът на мислите ми ме праща там, при така наречения "тротоар за двама", ...