13.02.2006 г., 0:04 ч.

Полет на мечтите 

  Есета
3697 0 3
1 мин за четене
Затворът на самотата -това бе мястото, което роди мечтите ми. Страшно е да си сам, да бъдеш затворен в  себе си, осъзнавайки че ценностите ти се променят. Да стоиш загледана в небето,кроеейки планове за кражбата на малко щастие. Мечтаейки да се докоснеш отново до розите на любовта, без да тегне над теб страха от бодлите на болката и отчаянието. Толкова ми се иска да полетя към небето, да докосна звездите,там горе-далеч от гнева и болката, далеч от злобата на хората.Искам да открия силата, да запазя сърцето си цяло, а не ден след ден да събирам парченцата от него. Искам да полетя и да сбъдна мечтите си. Да обичам и да бъда обичана, без присъствието на страданието. Искам поне едничък шанс за щастие, за радост без бреме и проблеми. Мечтая да се сгуша до камината през студения и подтискащ зимен ден, мечтая мигът да бъде споделен, да се запълни празнотата в живота и сърцето ми, защото не бива то да остане не обичано. Полетът на мислите ми ме праща там, при така наречения "тротоар за двама", не желая повече по него да вървя сама. Искам да усетя сигурността от прегръдката на любовта, да усетя нежността на устните, впиващи се в моите и пръстите, преплетени с моите.Иска ми се да има едно сърце, биещо в такт с моето, едни очи, чиято светлина да е за мен, едни ръце, чиято топлина да е за мен. Искам да я имам, макар и гибел да носи любовта!
 Искам да я имам...

© Теодора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти много,оценявам го!
  • Много много Благодаря
  • Изпълнена с топлина е тази изповед. Тя стопли и мен. започвай да РАБОТИШ върху това, което искаш
Предложения
: ??:??