Колко объркан е понякога животът! Объркан от много лъжи, болка и омраза.
Объркани са и взаимоотношенията ни с хората, които обичаме. Колко нелеп живот живеем понякога...
Лишен от капка смисъл, но все пак - живот!
Колко мечти има, които си остават  само мечти, но без реалност...
Те се изгубват малко по малко в нашето минало и се превръщат в история един ден.
Днес животът ми прати теб, за да се науча да те обичам... прати те, за да се науча да общувам и да те разбирам!!!
Питам се само едно - Пътят ни общ ли ще стане?
Аз ли съм твоя път и ти моя?
      Единствената истина, която е в сърцето ми е, че не искам да те наранявам!
Не искам да страдаш заради моята неувереност понякога, но не съм винаги такава ( и ти това добре го знаеш) .
Понякога съм от лутащите и плашещи хора, които се страхуват от това, което животът им предлага.
Но сърцето ми е пълно с вяра, че мога аз ръка да ти подам... да продължим и да изградим мечтата и на двама ни, където ще царува - Любовта.

P.S.   Не искам да те наранявам...