ПОСЛАНИЕТО НА ЕДНО СЪРЦЕ
Защо винаги става така!?Обичаш някой, а той не оправдава очакванията ти и те захвърля като мръсен, никому ненужен парцал.Защо винаги накрая си наранена и изоставена!?Мислиш само за миналото.Студено ти е и в душата ти владее мрак и хлад.Всичко ти се струва тъмно и ти напомня за него.Той все още е в твоето сърце и няма намерение да си тръгне оттам!Заспиваш някакси, уморена от сълзи и самоизмъчване, прегърнала плюшеното мече, подарено от него.На сутринта се събуждаш и в първия момент си мислиш, че всичко е било просто кошмар, но след като се ощипваш, разбираш че всичко е една шибана реалност.Тръсваш уморената си и измъчена глава на възглавницата и от очите ти отново потичат сълзи!Усещаш душата си празна.Сякаш всички чувства са се вледенили и от равномерния удар на сърцето ти са се пръснали на хиляди парченца и са потънали в бездънния океан от лъжи.Излизаш от вкъщи.Веселиш се с приятели,които постоянно внимават да не кажат нещо, което да ти припомни за него.Смехът ...