4 авг. 2004 г., 10:56

ПОСЛАНИЕТО НА ЕДНО СЪРЦЕ 

  Эссе
4448 0 1
1 мин за четене
ПОСЛАНИЕТО НА ЕДНО СЪРЦЕ
Защо винаги става така!?Обичаш някой, а той не оправдава очакванията ти и те захвърля като мръсен, никому ненужен парцал.Защо винаги накрая си наранена и изоставена!?Мислиш само за миналото.Студено ти е и в душата ти владее мрак и хлад.Всичко ти се струва тъмно и ти напомня за него.Той все още е в твоето сърце и няма намерение да си тръгне оттам!Заспиваш някакси, уморена от сълзи и самоизмъчване, прегърнала плюшеното мече, подарено от него.На сутринта се събуждаш и в първия момент си мислиш, че всичко е било просто кошмар, но след като се ощипваш, разбираш че всичко е една шибана реалност.Тръсваш уморената си и измъчена глава на възглавницата и от очите ти отново потичат сълзи!Усещаш душата си празна.Сякаш всички чувства са се вледенили и от равномерния удар на сърцето ти са се пръснали на хиляди парченца и са потънали в бездънния океан от лъжи.Излизаш от вкъщи.Веселиш се с приятели,които постоянно внимават да не кажат нещо, което да ти припомни за него.Смехът ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Недялкова Все права защищены

Предложения
: ??:??