Ако нямахме никакви уязвимости нямаше да имаме и нищо
Когато човек каже, че животът няма смисъл, нали има предвид по-скоро, че не вижда, не усеща смисъл. Но проблемът не е ли, че даже и да вижда, усеща смисъл, може да се заблуждава, а също, че усещането може да е временно. Да се заблуждава, в смисъл че „има смисъл“ значи повече от „струва ми се, че има смисъл“. Защото това субективно усещане, колкото и абстрактно да се опитваме да гледаме, си остава субективно. Никой не е защитен от това състояние да загуби смисъла си и това не е ли страшно (напр. защото хората лесно се афектират психологически). Ако човек е достатъчно интелигентен, да кажем, каквото и да усеща, винаги може да има едно наум, че може да страда от заблуждение, илюзия, че неговият смисъл може да е отместен от обичайното, което се приема за смислено, и даже от неговото собствено смислено, но какво става, ако е потопен само в своите усещания и не може да погледне отстрани, не може да осъзнае, че вълна не значи океан, лъч св ...