Непознатото е неразривна част от човешкото разбиране за себе и за света, за другите и за самата природа на реалността. Имало е много имена през хилядолетията – хаос, отвъдното, неразкритата територия, информация, богове и богини, душата, безкрайността, дълбините на водата, огледалото даже. Нищо от това не е случайно. Най-старата история, запазена в колективното човешко съзнание, е борбата между реда и хаоса, между познатото и непознатото, между доброто и злото, ин и ян, бяло и черно, телесно и душевно – вечният дуализъм. Но какво означава нещо да бъде непознато?
Най-просто казано, това е нещо, за което няма знание. Но още тук ще направя едно разграничение. Има неща, за които може и за които не може да се добие информация. Узнаваеми и неузнаваеми – проблемът при тях е, че няма как да знаеш в кое от двете попада нещото, докато не се опиташ да го изследваш, да потопиш цялото си внимание в него. Но човек няма как да бъде в какъвто и да е контакт с напълно непознатото – дали нямаме нужните ...