Непознатото е неразривна част от човешкото разбиране за себе и за света, за другите и за самата природа на реалността. Имало е много имена през хилядолетията – хаос, отвъдното, неразкритата територия, информация, богове и богини, душата, безкрайността, дълбините на водата, огледалото даже. Нищо от това не е случайно. Най-старата история, запазена в колективното човешко съзнание, е борбата между реда и хаоса, между познатото и непознатото, между доброто и злото, ин и ян, бяло и черно, телесно и душевно – вечният дуализъм. Но какво означава нещо да бъде непознато?

Най-просто казано, това е нещо, за което  няма знание. Но още тук ще направя едно разграничение. Има неща, за които може и за които не може да се добие информация. Узнаваеми и неузнаваеми – проблемът при тях е, че няма как да знаеш в кое от двете попада нещото, докато не се опиташ да го изследваш, да потопиш цялото си внимание в него. Но човек няма как да бъде в какъвто и да е контакт с напълно непознатото – дали нямаме нужните сетива или мислене, дали самото непознато съществува в свят, в който хората нямаме достъп – не знам, това бих го оставил на сериозните философи да го чоплят. Поради това, че директният контакт с него не е възможен по какъвто и да е начин, единствено може да се доближим до него чрез нещо, което е частично познато и частично непознато. Във всички приказки, в които има принцеса и жаба, жабата е символ точно на това – на нещо частично познато, частично непознато; все пак е земноводно, живее и в двата свята – и суша, и вода. В гръцката митология същият символ е Хермес – вестителят на боговете – той е връзката между света на смъртните и на боговете и също живее и в двата свята. Така, това са два от многото примери в митологията, фолклора и литературата за нещото, което е между реда и хаоса – точно това нещо е единственият директен контакт на хората с непознатото, от гледна точка на архетипни образи.

Принцесата губи златното топче в езерото (непознатото, хаоса) и жабата ù казва, че може да го вземе, но само ако сподели храната и леглото ù за една вечер, а след това жабата става принц. А какво означава това? Това, което може да се движи между реда и хаоса, е това, което може да се трансформира в най-ценното нещо, но изисква нещо в замяна. Нека приложим същото мислене спрямо брака. Първоначално, любовта е силна, изгаряща, но с времето гасне – загубата на златното топче. Двамата стават жаби един за друг – наполовина познати, наполовина непознати. Но ако са мъдри, си казват, че с жертви от страната на и на двамата, с доверие и споделяне и сериозна грижа към връзката им, ще я изградят в нещо наистина струващо си – когато жабата се трансформира в принц. Може би звучи много странно, но е учудващо колко поуките от тези истории са приложими, колкото са били в миналото, толкова са сега.

Друг аспект на непознатото е това, което ни влече към него – искаме да го изпитаме, да го изучим, да го обикнем. Не просто любопитство, а някакво необяснимо привличане към най-странните и неочаквани неща, в които изведнъж човек може да види нещо невероятно. Хората винаги са обичали да пътуват, да изпитват по-пълно живота, да разширят хоризонтите си. Е, това, което ни влече по този начин, е това непознато, което можем да опознаем, поне донякъде. То е връх Еверест за катерача, големият корален риф за гмуркача, космосът за астронавта, незнайните далечни земи за мореплавателите от минали години. Непознатото ни съблазнява с обещанията си, които рисуваме със собственото си въображение. Вижте как малките деца гледат света – та за тях всичко е ново, всичко е интересно, всичко трябва да опитат. В един смисъл това са и детските игри – разширение на хоризонтите им, изследователската им дейност, поредица от велики за тях открития. Можем много да научим от децата в това отношение, според мен.

Може би най-страшната форма на непознатото е тази в нас самите – колко от собствената си психика разбираме всъщност? Знаем ли кое дърпа егото ни и кое го дърпа него? Доколко дори имам свободна воля? Всичките тези въпроси са ужасяващи при сериозна мисъл. Можете ли да си представите, че всъщност нямате свободна воля? Ако всичко се окаже предначертано, ще е така. Това даже няма как да се докаже дали е истина или не е. Най-добрите психолози, невролози, психиатри, философи и сума още академици признават, че има още незнайно колко много, което изобщо не знаем за себе си. Имам доста странна метафора за душата, но според мен тя е като жабата – тази част от нас, която живее и в познатото, и в непознатото от психиката ни. Когато изгубим нещо ценно за нас – златното топче – биваме хвърлени  в непознатата, хаотична част на нас самите. Нямаме си ни най-малката идея какво става там. Но както Орфей отива в подземното царство да спаси Евридика, така и ние отиваме в бездната на непознатото да спасим душата си от там. Но ако гледаме прекалено дълго в непознатото, губим от познатото, хаосът ни обзема. Душата вирее най-добре точно на границата между двата свята. Хората на изкуството са тези, които изкарват различни части от това непознато наяве – затова и не можем да си обясним защо ни обзема някоя песен, картина, филм, разказ, стихотворение – та то говори директно на частта от душата ни, която е в собствения ни хаос!