Триединството вяра, надежда и любов губи своите позиции ежедневно и ежечасно. Даже съм склонен да твърдя, че най-големият му крах тепърва предстои. Казвам „склонен", тъй като от време на време ме обхваща трескавото убеждение, че по-зле просто няма накъде.
Не мисля, че е необходимо да спирам вниманието си върху интелектуалните способности на човечеството, тъй като по моему затъпяването на масовия човек е по-болезнено очевадно, отколкото кинжал между очите. Точно поради тази причина предлагам да се насочим към свещената и „непобедима" троица, за която вече споменах по-горе и да разгледаме изграждането на една нова и безсмъртна ценностна система, така характерна за постмодерната епоха, на която всички ние имаме безкрайното щастие да се насладим.
Като начало ще обърна внимание на изродяването на вярата в нещо много по-ценно и гениално. До преди известно време тя граничeше с глупостта. Но за мое най-върховно удоволствие ще вметна, че тези граници са окончателно размити. Наблюдаваме една сво ...