Празна работа
Не мисля, че е необходимо да спирам вниманието си върху интелектуалните способности на човечеството, тъй като по моему затъпяването на масовия човек е по-болезнено очевадно, отколкото кинжал между очите. Точно поради тази причина предлагам да се насочим към свещената и „непобедима" троица, за която вече споменах по-горе и да разгледаме изграждането на една нова и безсмъртна ценностна система, така характерна за постмодерната епоха, на която всички ние имаме безкрайното щастие да се насладим.
Като начало ще обърна внимание на изродяването на вярата в нещо много по-ценно и гениално. До преди известно време тя граничeше с глупостта. Но за мое най-върховно удоволствие ще вметна, че тези граници са окончателно размити. Наблюдаваме една своеобразна „глобализация" на човешките емоции, където дори символичните бариери са излишни. Но на кого са нужни само голи думи? Нека подплатим големите фрази с реални събития от така стойностното ни пребиваване тук, на третата планета.
Религията, още от своето най-първо начало - не знам си колко хиляди години преди Христа (понякога си мисля, че споменаваме това име единствено, за да разграничим две недотам различаващи се епохи), вероятно е най-съвършеното средство за манипулиране на масите (медиите пасти да ядат). Разбира се, по презумпция религиозните хора са мирни човеци, но през годините са обичали да разчленяват и горят инакомислещите. От умиление ми се насълзяват очите. Вярваш, бъхтиш се, вярваш, молиш се, вярваш и накрая вечен живот. Бонус точки печелиш, когато видиш ангел или може би самия син Божий. Върховно. Пълна глупост. Да де, това ми беше идеята. Няма да се задълбочавам и в разглеждането на религията, защото, както обичам да казвам, „На кого му пука?" Помня, че в речника имаше и друго значение на думичката вяра, различно от религиозните схващания. Да, някъде съм чувал израза „Вярвам в бъдещето". Звучи красиво, макар да е главозамайващо безсмислено. На това аз му викам „болна амбиция", предвид всеизвестната идея за това какво ни чака всички (Бъдеще от сорта на „2 метра под земята" е само една от алтернативите. Кремацията също набира скорост). Но най-логичeн ми звучи терминът „вяра", използван в психиатърските среди. От колко ли приходи биха се лишили психоаналитиците ако той не съществуваше (пр. „Вярвай в себе си", „Доверието е всичко" и т.н.). Този, който все още смята, че вярата е нещо повече от безкрайната глупост, за която говори Айнщайн, е ДЛЪЖЕН да иде при специалист (демек психиатър), а след това с чисто сърце може да си тегли куршума.
Но предпочитам да се насоча към вменяемата част от моите читатели и да продължа своя урок по универсални човешки ценности. И така дами и господа, второто място на стълбичката безспорно заема надеждата. Не се увличайте, не си въобразявайте и никога, за нищо на света, не се надявайте. Това си е чисто безумие. По-горе споменах за липсата на граници между съседни емоции, но смятам, че дори преди "глобализацията" безумието и надеждата си бяха точно като България и Румъния преди включването им в Евро-съюза - неподправена цигания. Кой що-годе разумен човек ще се надява, че всичко ще се оправи, след като е пределно ясно, че ще става все по-трагично? Колкото и зле да се чувствате, не се надявайте, че сте ударили дъното и по-зле просто няма накъде. Ако кутийката на вашия живот е достатъчно крехко устроена, то вие с лекота можете да пробиете въпросното дъно и да излезете от орбита. „Само глупакът чака и се надява". Безумието е пълно. Ако искаш нещо - вземи си го, ако не можеш - живей си живота и ако Светата Случайност е рекла, ще го получиш. Ако те е страх да посегнеш - или се примири, или си тегли куршума. Идеята, че надеждата е спасителният пояс в кутията на Пандора - мираж. Постмодерният свят не се нуждае от надежда, за да е перфектен, нали си има Китай, който да му прави евтини маратонки и САЩ, които да изпробват всевъзможни оръжия по всевъзможни мишени. Дори си мисля, че скоро ще сме нравствено готови да се самовзривим.
Смятам да приключа възвишените си прозрения с долнопробното, но, в интерес на истината, справедливо принизяване на любовта до суетата. Да си тинейджър и да не си влюбен е все едно да си богат и да нямаш яхта. Просто недопустимо според съвременните разбирания. Нима е възможно да си барби на 15 години, да носиш най-късата пола с най-дълбокото деколте и да нямаш сърчица с името на възлюбения в тетрадката си по литература (в никакъв случай в тетрадката по математика - извратено е). Нищо, че до две години вероятно няма да помниш името на въпросния смотаняк. Разбира се, повечето от вас ще кажат, че хормоните бушуват и децата не правят разлика. Но това не е така, приятели. Или ще го разберете в най-скоро време, или ще си умрете с непростимата илюзия. Не става дума за възрастта на въпросното барби и че тя вероятно ще надживее неволите си. Говорим за едно масово объркване на понятията, което е невидимата заплаха в случая, отново така характерна за визията на този прекрасен нов свят. Любовта тепърва ще се изродява просто в една притурка към суетата. (Това слага край на съмнението ми в началото на моето писание). Поредният аксесоар към целостта на постмодерния образ. Тя ще си остане със своето речниково значение (но тъй като никой не отваря речници, тя вече е предала богу дух), както термините от античността и средновековието „вяра", „надежда", „морал". Суетата, за сметка на това, е велико нещо, драги читатели, по-велико от любовта. Още помня Ал Пачино от „Адвокат на дявола" (ролята му беше на Сатаната в човешки образ) като каза: „Суетата определено е любимият ми човешки порок". Тя е безсмъртна.
И ако все някъде из пустините на планетата земя се кътат индивиди, които не принадлежат към думите ми по-горе, то те са наистина щастливи хора (или в интерес на истината безкрайно нещастни). Но от едно време обичам да казвам: „Изключенията само потвърждават правилото." (И нищо повече.)
© Йосарян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много увлекателно и до болка вярно за повечето млади (и не чак толкова млади) хора днес. Стилът ти адски ми допада. Не мога да повярвам, че си на тази възраст и разсъждаваш върху подобни проблеми. Хората, които познавам, никога не биха си направили труда да погледнат на живота си като нещо повече от нещо, което могат да пропилеят. Но все пак аз съм откровена роментичка (или по-скоро непоправимо наивна)и смятам, че животът е много по-красив, отколкото можем да допуснем. Поздрави
-
"Аз съм загубен в тълпата човек, замаян от съскащите светлини, едно нищожество, което видя, че светът е достоен за подигравка.", Хенри Милър, "Тропик на Рака". Просто ми се стори на място. Усещаш ги нещата, ама ние си те знаем ;п
-
Не казвам, че "всичко" е било добре. Дори в някои аспекти е било по-зле...зависи, всяка епоха си има своите плюсове и минуси, и смятам, че консуматорството, комерсиализмът и т.н. са харектеристики, които влияят твърде негативно върху душевността. А що се отнася до цитатът, той, препдолагам е ясно, не е призив, а един вид сарказъм. Просто се опитвам да покажа, че, както казах по-горе, това островче не е достатъчно голямо и силно, за да ни помогне в най-пълна степен. Или поне не на всички нас.
П.С.: не ангажирам никого с написаното; запазвате си правото да не го харесате
-
Как "Не се увличайте, не си въобразявайте и никога, за нищо на света, не се надявайте. Това си е чисто безумие." е просто островче, ти си го описал като самото нищо. И какво имаш предвид, че е преди в време всичко е било добре. Миналото не е било утопия, имало си е своите проблеми, сега просто има повече хора, повече маса, която да критикуваш.
-
На мен лично ми харесва стила ти на писане - изключително увлекателен и оригинален! Есето просто предразполага към приятно и лесно четене. Споделям гледната ти точка - актуална е за настоящето.
-
Малка поправка не съм "тя", иначе просто казвам, че други са силите, които владеят съвременния свят. Предлагам друга гледна точка, в която тези емоции са просто островче, на което избягваме от действителността за твърде кратко време..и в много случаи не вършат работата, която са вършели в по-ранни времена. благодаря ти за критиката
-
Идейте ти за религията са напълно основателно, но съжалявам малко инфантилни на места. Това е просто красива идея, която е комерсиализирана. Аз уважавам християнството например заради идеологията и хармонията която предлага, а не заради обеснението за произхода ни. Това което си писала за надеждата няма да коментирам даже, защото просто не мога да проумея кой се примирява с действителността, без жажда и сремеш за нещо повече. Това за мен е ограничаване. За любовта и тинейджърктие си болезнено права и найстина ми хареса.
-
Еха, благодаря ви и на вас, дами, за мненията радвам се, че ви е заинтригувало моето писание поздрави
-
Безспорно най-качественото есе, което съм чела скоро.Наистина си струва четенето!
-
Аз съм от онези "щастливци или нещастници", зависи от гледната точка. Имаш стил, интересно провокираш. Наистина е добре хората да бъдат разтърсвани емоционално. И все пак, и въпреки всичко... Вярата, Надеждата и Любовта са светулките във Времето и Пространството, които понякога спасяват Душата от корабокрушение в морето от Нищо.
Поздрав за есето! Струва си четенето! -
Хаха Благодаря ти за мнението Поздрави
-
Ето това е!Харесва ми как ги хващаш за гърлото(разглежданите понятия),вдигаш ги,оглеждаш ги презрително - след това малко шамари и им режеш главата(направо от кръста)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
