Преди изгрева
Преди изгрева на слънцето, преди големите отговорности отново да те застигнат, ти си свободен да мечтаеш, копнееш, сънуваш и да живееш. Тогава пред теб и любовта няма ограничения, а само блаженство. Това е мигът, в който си с любовта на своя живот и мечтаеш този вълшебен момент никога да не свършва и срещата ви да продължи вечно, дори след изгрева.
Луната е високо в небето, отвсякъде блестят звезди, а ти седиш в нечии прегръдки и си мислиш, че проблемите ти вече не съществуват, струват ти се далечни и чужди. Знаеш, че щом ръцете те пуснат, вълшебната нощ ще изчезне, на нейно място ще застане мрачният и студен ден, през който ти няма да си с любимия човек. Ден, през който ще се чудиш: къде е? какво прави? с кого е? мисли ли за теб? нещо напомня ли му за теб? когато слънцето се скрие и луната отново изгрее, ще звънне ли?
Въпроси, които си си задавал и друг път. Въпроси, които превземат цялото ти съзнание и не остават място за друго. Въпроси, които са породени от една-единст ...