Feb 4, 2005, 6:05 PM

Приказка за Слънчогледа 

  Essays
2854 0 1
1 min reading
@@@@@@@@@@@@@@@@@
- Господи, защо си позволил да израсна тук между скалите, високо в планината? Аз съм Слънчоглед и моето място е долу в нивата при моите събратя! Чувствам се самотно! Едва устоявам на силния вятър! Огън пада от небето около мен! Гръмотевиците ме стряскат денем и нощем!
@ Ти си саморасляк!
- Каква е ползата от саморасляк в планината?
@ Кажи, каква е ползата от слънцето, което самотно броди по небето?
- Изпълва с топлина и любов корените ми, стеблото и цветовете ми!
@ Каква е ползата от едва църцорещо поточе сред безводната пустош?
- Утолява жаждата на ожаднелите!
@ Ти, Слънчогледе, си повече от слънцето и водата за Човека! Ти си смисъла на неговия живот. Когато Той те зърне между пукнатините на скалите, вижда в теб своя живот и живота на цялата Вселена. Ти си и Детото в него, и Мъжът, и Жената.
- Но аз съм сам, един самотен Слънчоглед, който често рони сълзи! Искам другарче!
@ Получаваш го! Веднага! Сега! Искам от теб обаче сам да го отгледаш, сам да го възпиташ, за да ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Random works
: ??:??