@@@@@@@@@@@@@@@@@
- Господи, защо си позволил да израсна тук между скалите, високо в планината? Аз съм Слънчоглед и моето място е долу в нивата при моите събратя! Чувствам се самотно! Едва устоявам на силния вятър! Огън пада от небето около мен! Гръмотевиците ме стряскат денем и нощем!
@ Ти си саморасляк!
- Каква е ползата от саморасляк в планината?
@ Кажи, каква е ползата от слънцето, което самотно броди по небето?
- Изпълва с топлина и любов корените ми, стеблото и цветовете ми!
@ Каква е ползата от едва църцорещо поточе сред безводната пустош?
- Утолява жаждата на ожаднелите!
@ Ти, Слънчогледе, си повече от слънцето и водата за Човека! Ти си смисъла на неговия живот. Когато Той те зърне между пукнатините на скалите, вижда в теб своя живот и живота на цялата Вселена. Ти си и Детото в него, и Мъжът, и Жената.
- Но аз съм сам, един самотен Слънчоглед, който често рони сълзи! Искам другарче!
@ Получаваш го! Веднага! Сега! Искам от теб обаче сам да го отгледаш, сам да го възпиташ, за да ...