Те са различни по пол и характер. Дори и по начина на живот. И така, докато се срещнат. Запознават се. Още в първите мигове от срещата, всеки от тях се чувства така, сякаш се познава с другия от много години. Започват да се търсят. Разговорите са непринудени. Говорят си на всякакви теми. И никога не им е скучно, когато общуват. Дори, когато са далеч един от друг, те чувстват, че са заедно. Не са си и помисляли за нещо по-различно от носещите уют и спокойствие приятелски думи. Споделят си неща, които жена с жена или мъж с мъж не могат. Дават си стимул и кураж в събития и важни стъпки в живота. Подкрепят се. И така, неусетно се превръщат в част от живота на другия. Денят им започва с "Добро утро!", завършва с "Лека нощ!", чуват се по телефона и с мислите си са заедно постоянно. Такива хора, обикновено са далеч един от друг, или най-малкото, не живеят заедно. При тях съществува душевната близост. Която е много по-силна от възможността да са физически заедно. Само една дума, може да направ ...