Те са различни по пол и характер. Дори и по начина на живот. И така, докато се срещнат. Запознават се. Още в първите мигове от срещата, всеки от тях се чувства така, сякаш се познава с другия от много години. Започват да се търсят. Разговорите са непринудени. Говорят си на всякакви теми. И никога не им е скучно, когато общуват. Дори, когато са далеч един от друг, те чувстват, че са заедно. Не са си и помисляли за нещо по-различно от носещите уют и спокойствие приятелски думи. Споделят си неща, които жена с жена или мъж с мъж не могат. Дават си стимул и кураж в събития и важни стъпки в живота. Подкрепят се. И така, неусетно се превръщат в част от живота на другия. Денят им започва с "Добро утро!", завършва с "Лека нощ!", чуват се по телефона и с мислите си са заедно постоянно. Такива хора, обикновено са далеч един от друг, или най-малкото, не живеят заедно. При тях съществува душевната близост. Която е много по-силна от възможността да са физически заедно. Само една дума, може да направи денят им слънчев, дори в дъждовното време. Минават ден, два, месец. Дори година. Общуването им се задълбочава. Усещат, че не могат един без друг. Дори се появява ревност, макар и двамата да знаят, че това не е любов. Душите им се търсят. Сърцата им трепват при мисълта за вече близкия човек. Това се превръща в начин на живот. И всичко изглежда много добре, до момента, в който един от тях попита "Има ли приятелство между жена и мъж?".
Тънка е границата между физическото привличане и душевната близост. Трябва да обичаш много силно, за да оцениш душата на някой, който е привързан към теб. Понякога ти се иска да притежаваш и тялото на този човек, без да осъзнаваш, че щом е разголил душата си пред теб, то ти имаш всичко. Жената, а и мъжът започват да разсъждават по това, което се случва между тях. За единият, това приятелство е преминало в любов, а другият е с разбиранията си на идеалист за най-чистите отношения между жена и мъж. Скоро след това всяка дума, изречена в разговор, започва да носи болка. И отново, само двамата мога да си помогнат, това приятелство да се запази и да продължат да разчитат един на друг, защото щом две души са сродни, там няма място за трети човек, пред когото да се доверят.
Приятелството е доверие, обич и необходимостта на човекът да е нужен на някого. А това не са ли и отличителните знаци на любовта? Значи приятелството е любов, което свързва две чисти души, които в реалния свят живеят със съвсем други хора, отговорни към нещата от бита.
Приятелство между жена и мъж има и ще съществува. Защото две тела могат да заспят отделно, но сърцата не заспиват. А за душата няма разстояния. Тя прегръща сродната на нея и получава това, което може да се намери единствено в едно нещо на този свят.
В приятелството между жена и мъж.
Явор Перфанов©
25.10.2020 г.
Г. Оряховица
Разказът е от "Темата на Явор Перфанов"®
https://www.facebook.com/groups/1103111313382365
© Явор Перфанов Все права защищены