Какво обосновава връзката между двама души, които не са роднини? Какво води до нуждата да имаш доверие в някого и да искаш да му помогнеш с каквото е по твоите възможности? Да се стараеш винаги да си на разположение, когато този човек има нужда от теб?Приятелството е жизненоважно за всеки човек. Мит е, че истинското приятелство най-често се заражда между момчета или мъже. Мит е, че момичетата си завиждат, мразят се, клюкарстват се и така приятелството им се разпада. Без значение между мъже или между жени. Или между мъж и жена. Когато два индивида, без значение от пол и възраст, обществено положение, професии и прочие, си допаднат и се разбират, по естествен път между тях се заражда приятелство.

      Кой човек наричаме най-добър приятел? Богатият и заможен човек, който има всичко - голяма къща, готина кола и ходи на почивки редовно? Когато сме млади и зелени, тези неща ни правят по-голямо впечатление и може да ни привлекат към някого. Разбира се, някои хора никога не надрастват тази си черта и дори във възрастните си години пак разделят своите приятели по благосъстояние. Най-добрият приятел не може да се купи с пари. Не може да се изтръгува, размени, придобие или продаде. Пак ще натъртя, че приятелството е естествен процес, който не може да се насилва. Да, трябва да има усилия и от двете страни, за да се развиват отношенията, но трябва да бъдат почти автоматични, необмислени, не целенасочени.
     Обикновенно най-добри приятели стават деца, които са израснали заедно и са си помагали през годините. Това отново произлиза от факта, че при децата, отношенията се развиват възможно най-естествено. Повлияни са от външни фактори, разбира се, но много по-малко. Децата забелязват много по-малко лошите черти на другите. Децата не са изнервени от работа, проблеми и трудности и комуникират на едно по-чисто ниво. Когато едни отношения са се зародили в толкова стерилна среда - те не винаги успяват да оцелеят в истинския свят - когато децата порастнат. Но ако връзката премине тази трудност, много малко неща в последствие могат да я нарушат.
    Има случаи, когато двама непознати се срещат и след пет минути стават най-добри приятели. Може да не го знаят още, но семето на другарството е засято. Може да се нарече приятелство от пръв поглед. Но е трудно да намериш случайно своята сродна душа и точно затова такива случаи са много редки. Души много, а пасването между две от многото е вероятно, колкото е вероятно да отвориш осем милиарда пъзела и да ги изсипеш в океана, очаквайки да изплуват две събрани парчета на някой плаж.
Приятелството не значи просто събиране заедно, излизане, забавление. Приятелството преди всичко е подкрепа. Когато имаш приятел знаеш, че дори и да изгубиш всичко, там някъде от мрака винаги ще има една протегната ръка към теб. Някой, който ще ти помогне отново да стъпиш на крака.
     Приятелството, когато е истинско, е едно от малкото истински неща на този свят. Когато имаш истински приятел, знаеш, че никога не можеш да останеш сам или да се загубиш. Ще има кой да те изведе от всеки лабиринт, в който можеш да попаднеш, и отново да видиш дневна светлина. Много пъти сме чували изразите - обичам го като брат/обичам я като сестра. Да, не можем да си изберем роднините, но можем да подберем внимателно приятелите си, защото както могат да помагат, така могат и да ти попречат да се развиваш. Понякога ще имаме чувството, че сме надраснали групата си. Тогава не трябва да се колебаем да потърсим нови приятели. От нашия приятелски кръг зависи в какво ще се превърнем самите ние.  Може би сте чували и клишето, че човешкия характер е осреднен от характерите на петте най-близки хора около него. Има нещо вярно в това твърдение. Ти ще се интересуваш от същите неща, за които приятелите ти постоянно говорят. А тук идва и следващото клише - малките умове говорят за хора, средните за събития, великите умове обсъждат идеи. Ако твоите най-близки хора говорят само за други хора - до теб ще достига само такава информация. Разбира се, че можеш да се интересуваш от много повече неща в личното си време, но това, което постоянно чуваш, силно влияе на интересите ти.

    Трябва ли да имаме много приятели? Общото мнение е: имам много приятели - притежавам добър характер и съм приятен като компания, за разговори, за споделяне. Според мен не е точно така. Ако наистина имаш много приятели, по-скоро трябва да ги наричаш познати. Няма как да имаш дълбока приятелска връзка с повече от трима, четирима души. Един човек с кариера, семейство и интереси няма физически времето да поддържа контакт с повече, също заети хора. 
     Не стига само да помагаме на приятелите си материално. Трябва да ги подкрепяме духовно и да могат да споделят с нас проблемите си, радостите, болката, щастието. Да умеем да отстъпваме и да се поставяме в положението на наш приятел. Верните приятели си вярват, а вярата в приятелството е толкова важна, колкото вярата в любовта. Приятелството е било крайъгълен камък в живота на всеки човек, откакто свят светува. Никой не може, а и не трябва, да се бори сам срещу света. Най-запомнящите се моменти, най-щастливите мигове, които в последствие се превръщат в най-скъпите ни спомени, биват изградени на първо място - с нашите семейства, а на второ - с нашите прители.