Приятелството е неповторимо нещо. Истинското приятелство най-често се заражда между момчета. Момичетата си завиждат, мразят се, клюкарстват се и така приятелството им се разпада. Не че и момчетата не правят някои от тези неща, но по-малко. Кой човек наричаме най-добър приятел?
Богатият и заможен човек, който има лаптоп, голяма къща,
готина кола и т.н. Не. Най-добрият приятел не може да се купи с пари или с каквото и да било друго.
Обикновенно най-добри приятели стават деца, които са израснали заедно и са си помагали през годините.
Има случаи, когато двама непознати хора се срещат и след пет минути стават най-добри приятели. Но е трудно да намериш случайно своята сродна душа и точно затова такива случаи са много малко.
Приятелството не значи просто събиране заедно, излизане, забавление. Приятелството е подкрепа, когато имаш приятел знаеш, че дори и да изгубиш всичко, там, някъде от мрака винаги ще има една протегната ръка за теб, която ще ти помогне отново да стъпиш на крака след голяма загуба или психически срив.
Приятелството е едно от малкото истински неща на тази земя. Когато имаш истински приятел, знаеш, че никога не можеш да останеш сам или да се загубиш. Ще има кой да те изведе от вечният лабиринт, в който си попаднал и отново да видиш дневна светлина.
Трябва да имаме много приятели. Многото приятели сочат, че човекът притежава добър характер и е приятен за компания, за разговори, споделяне. Но не трябва да допускаме грешката, в търсенето на нови приятели, да изгубим старите и верни другари, които сме имали.
Не стига само да помагаме на приятелите си материално. Трябва да ги подкрепяме духовно и да могат да споделят с нас проблемите си, радостите, болката, щастието. Да умеем да отстъпваме и да се поставяме в положението на приятеля ни.
Верните приятели си вярват, а вярата в приятелството е толкова важна, колкото вярата в любовта.
Приятелството е съществувало, съществува и ще съществува, докато има добри и готови да помoгнат във всеки момент хора.
© Серафим Аянски Всички права запазени