Днес валя...мек, пухкав и перфектно чист и бял, нежен като ласка, с ухание на високопланински тайни, непознати билки..сняг. Невинно бял като душата на мъничко дете, с красотата и очакването на първото кокиче след дълга, тежка, мразовита зима. Сякаш искаше да спаси хората от собствените им, зацапани с кал и обиди нечистотии. Искаше да запечата света в бяла обвивка, че да запомни чистотата му. С прелестна, топла покривка да запази земята от студа, от студа на зимата и от онзи по - страшния...онзи в душата. И знае, че утре кални обувки ще го тъпчат, ще го загрозяват и винят за заледените пътеки и колите ще раздират крехката му същност, но той дойде...в името на белотата!
И утре ще изчезне, ще се заличи и ще остави само спомен в моята душа, цялата обляна в лепкава и мръсна кал - кал от хули, критики, обиви, клетви страшни и жестоки, примесени с гняв, омраза и стара мъка, още пареща, горяща с пълна сила. Не ще забърше с мек парцал хулите, критиките и безкрайните обиди. Не ще да замрази горя ...