Днес валя...мек, пухкав и перфектно чист и бял, нежен като ласка, с ухание на високопланински тайни, непознати билки..сняг. Невинно бял като душата на мъничко дете, с красотата и очакването на първото кокиче след дълга, тежка, мразовита зима. Сякаш искаше да спаси хората от собствените им, зацапани с кал и обиди нечистотии. Искаше да запечата света в бяла обвивка, че да запомни чистотата му. С прелестна, топла покривка да запази земята от студа, от студа на зимата  и от онзи по - страшния...онзи в душата. И знае, че утре кални обувки ще го тъпчат, ще го загрозяват и винят за заледените пътеки и колите ще раздират крехката му същност, но той дойде...в името на белотата!
И утре ще изчезне, ще се заличи и ще остави само спомен в моята душа, цялата обляна в лепкава и мръсна кал - кал от хули, критики, обиви, клетви страшни и жестоки, примесени с гняв, омраза и стара мъка, още пареща, горяща с пълна сила. Не ще забърше с мек парцал хулите, критиките и безкрайните обиди. Не ще да замрази горящата омраза, да изкорени този нахален плевел, който вирее в душата и измъква малкото останало добро в сърцето ми. Белотата му ще вехне в забрава, бореща се срещу черната ми лошотия. Но тя ще се бори безотказно с блага дума и с усмивка, защото е доба и ме обича..Вероятно и аз ще я обикна!След време ще се пречистя с нея и с безкрайното добро, скрито в същноста и в името и даже...
В името на тази белота обещавам на окаяната си душа, че ще изкореня плевелите на омразата и клеветата и на тяхно място ще засея чисти, ароматни и красиви пролетни цветя. Хулите и критиките ще преглътна с гордо вдигната глава и отново ще започна да се наслаждавам на света. Ще почистя бавно, търпеливо калта и праха, ще я направя чиста, бяла, прелестна...като снега. Ще се боря за честа и добротата и никога не ще да засадя в крехката почва на душата плевели - безмилостно жестоки, черни, дяволски упорити и лоши...
Благодаря ти сняг, че ми донесе белотата!