Ранена Душа
Усмивката ми изчезна, в очите ми нищо не блести.
Сълзите натежаха от болка и заличиха пламъчето.
Задушиха го в две разширени зеници.
За какво да се събуждам и утре?
Да усетя нова болка и несподелени копнежи?
Към кого да бъда добра?
Заключих нежността в себе си, но още ревностно я пазя.
Може пък да ми потрябва някой ден.
Вече не обръщам внимание на непристойното си поведение.
Знам, че се превръщам в изкушение - горчиво от своята сладост.
Безгрижната усмивка през вечерта е само красива фасада, нищо повече. ...