Ранена Душа

Усмивката ми изчезна, в очите ми нищо не блести.

Сълзите натежаха от болка и заличиха пламъчето.
Задушиха го в две разширени зеници.
За какво да се събуждам и утре?
Да усетя нова болка и несподелени копнежи?
Към кого да бъда добра?
Заключих нежността в себе си, но още ревностно я пазя.
Може пък да ми потрябва някой ден.
Вече не обръщам внимание на непристойното си поведение.
Знам, че се превръщам в изкушение - горчиво от своята сладост.
Безгрижната усмивка през вечерта е само красива фасада, нищо повече.
Дрехите откриват всевъзможно повече плът.
На среднощните купони не спирам да танцувам и без да искам предизвиквам чуждо желание за грях.
Всичко е фалшиво.
Увивам тяло около пилона.
И пак не съм сама на дансинга, и пак не познавам танцуващия до мен,
и пак съм център на похотливи страсти.
Все ми е едно дали танците ми излъчват еротика, аз гледам с празни очи.
Поставила съм бариера и не допускам нарушители.
Поредният танцьор се лепва до мен и ме моли да излезем навън, да поговорим. Отивам.
Той ме притиска силно до себе си, а аз го питам луд ли е.
Обръщам му гръб и се връщам на дансинга.
Не ме е страх от никой и от никого не пестя думите си.
Тъпча всеки, който се опитва да премине допустимата граница и не го правя с тънките високи токчета а с държанието си.
Болката става още по-силна и образува едно нищо в душата ми.
Дали не обичам още оня, който в отговор на моята искреност и любов ме нарани. Отговорът е в очите ми.
Те са безкрайно море, в което обидените вълни-сълзи бягат една подир друга към брега и с бясна скорост се спускат по старателно гримираното ми лице.
Тази нощ аз пак съм желана и пак не съм сама.
Празна душа, наранено сърце.
Къде съм?
Защо не познавам човека, до когото се събуждам.
И защо изобщо ми е отредено и днес да отворя очи.
Знам, че моето ангелче е с друга.
В душата му цари мир и спокойствие, а в моята хаос.
Някога и аз бях ангел, но захвърлих крилете и ореола си и отново облякох късата рокля, която показваше всичко друго,
но не и страдащата ми душа.
Опитвам се да залича болката -
а тя става още по-силна.
И така ден след ден, нощ след нощ.
Дали не се изгубвам в своето безвремие.
А може да е време.