Живеем във време на безразсъдъци и пошлост...
Време - жестоко, убиващо и малкото чувства у нас.
А действителността - повече от груба...
Човешката злоба ни въвлича в разни пространствено-безпредметни ситуации
и ни кара да коленичим пред нейно величество Простотията.
Ценностната ни система е сведена до минимум, защото "не спазваме правилата",
затова често ни тъпчат... и сме затънали в мръсотия.
И в този хаос и надпревара, граничещи с безумия,
някои се броят за "ентелегенти", минават за агенти на всяка селска "олелия".
Ако някой все таки се мъчи на собствените си нозе да се изправи,
то друг ще се намери, знай се, да ритне столчето под тях и да го провеси на въже...
от гнусотии. ...