Живеем във време на безразсъдъци и пошлост...

Време - жестоко, убиващо и малкото чувства у нас.

А действителността - повече от груба...

Човешката злоба ни въвлича в разни пространствено-безпредметни ситуации

и ни кара да коленичим пред нейно величество Простотията.

Ценностната ни система е сведена до минимум, защото "не спазваме правилата",

затова често ни тъпчат... и сме затънали в мръсотия.

И в този хаос и надпревара, граничещи с безумия,

някои се броят за "ентелегенти", минават за агенти на всяка селска "олелия".

Ако някой все таки се мъчи на собствените си нозе да се изправи,

то друг ще се намери, знай се, да ритне столчето под тях и да го провеси на въже...

от гнусотии.

Нима Господ тъй е драснал?

Да бъдем вълци - хищни, недорасли, над идеята за утоляване на вълчия си глад?

Макар че глутницата вълци е компактна, за разлика от нас...

Къде умря Човечното?

И огледалото на душевния ни мир кой счупи? - Дяволът?

За да не можем да се видим в него - колко жалки и безлични сме.

И омразата ни като паразит душите е напъплила.

Боже, колко много жлъч се е изсипала от пъклото над нас!

А някой продължава да тръби: Бъди човечен!... За да бъдеш... стъпкан.

Затуй не е останала човечност и чувствата добри умират безвъзвратно,

а вместо тях на кантара теглим жалката си същност, защото понякога забравяме,

че само гости сме тук, на Земята и няма да ни има вечно!

Така че моля всеки да запази поне по малко от дозата Човечност!