С друга си
Тишина... хлад... отровено спокойствие... болка... ти си с друга...
С друга си, а аз отново лея сълзи. Стоя сама, там, някъде в ъгъла, изпълнена с гняв, страдание, ревност.. Ровиш в раната и не осъзнаваш как ме убиваш! Нараняваш ме! Страдам!
Но има ли смисъл? Ти не забелязваш посърналото ми лице!
Не! Няма смисъл! Отговорът е кратък и ясен и сякаш изглежда лесно, но защо не мога да изтрия сълзите и да се усмихна? Защо ли? Защо ме боли... може би още ми пука, може би не мога да те преживея, може би напук на болката и безразличието ти те обичам, може би... Как тази погрешна любов не се задуши, не мина ли достатъчно време, как не умряха чувствата?
Боли ме... с друга си...
На нея даряваш ласките си, целуваш я, прегръщаш я, тя е до теб. Тя получава любовта ти, щастието, а аз... аз - болката и ужаса да те видя с нея. За мен остава само безразличното "здравей".
Колко време и усилия ти посветих, колко грешки допуснах, дадох сърце и душа да те имам за миг поне, но всичко бе против. Не ...