С друга си

       Тишина... хлад... отровено спокойствие... болка... ти си с друга...

       С друга си, а аз отново лея сълзи. Стоя сама, там, някъде в ъгъла, изпълнена с гняв, страдание, ревност.. Ровиш в раната и не осъзнаваш как ме убиваш! Нараняваш ме! Страдам!

       Но има ли смисъл? Ти не забелязваш посърналото ми лице!

       Не! Няма смисъл! Отговорът е кратък и ясен и сякаш изглежда лесно, но защо не мога да изтрия сълзите и да се усмихна? Защо ли? Защо ме боли... може би още ми пука, може би не мога да те преживея, може би напук на болката и безразличието ти те обичам, може би... Как тази погрешна любов не се задуши, не мина ли достатъчно време, как не умряха чувствата?

      Боли ме... с друга си...

      На нея даряваш ласките си, целуваш я, прегръщаш я, тя е до теб. Тя получава любовта ти, щастието, а аз... аз - болката и ужаса да те видя с нея. За мен остава само безразличното "здравей".

      Колко време и усилия ти посветих, колко грешки допуснах, дадох сърце и душа да те имам за миг поне, но всичко бе против. Не бе ми отредено! Всичко бе напразно. Не разбра дори, не осъзна какво има и уби, не видя моите сълзи, не видя болката в погледа ми, не вникна в стенещата ми душа, не се замисли какво бе за един човек - целият свят!

      Времето тече и убива надеждите и мечтите. Съдбата бе пределно ясна - няма аз и ти... само ти и тя! Ти с нея... Коя съм аз?... Никоя, никоя в живота ти. Само онази глупачка, лееща сълзи, пронизвана от болка всеки път, когато те види. А последната среща - тя я съсипа!

      Но какво ли значение има това... дори за миг не докосна сърцето ти...

      Боли... душата ми стене... 

      Все още виждам онази сцена пред очите си - ти с нея! Не мога да затворя очите си, това бе реално, не мога да променя нищо. Беше достатъчно красноречиво... не можеш да промениш нещо не подвластно!

       Трябва да те игнорирам, да задуша болката! Мечтите малко по малко умират, надеждите се сриват... Всичко има своя край... Кога ще бъде този...? 

( Р. 02.05.2008г.)