3 min reading
Реших да си поиграя със съдбата.
Не ти се обадих. Исках да видя дали Тя сама ще пожелае да ме срещне с теб.
Точно днес. Точно сега. Точно тук.
Бялата ми пола се развява от вятъра, който гали нежно загорялата ми женска плът и ми нашепва стари усещания. Слънцето пари косите ми. Ръцете ми са влажни от напрежение. Облизвам сухите си устни. Краката ми се огъват и вървят преднамерено бавно.
Дали ще те срещна?
Излизам от хладната сграда и пристъпвам по нагорещения паваж. Сърцето ми удря бясно в гърлото ми. Сълзите на разочарованието напират у мен, задушават ме, бягат нагоре към тъмните ми очи.
Явно така е трябвало да стане.
Обеща да се обадиш. Чаках те. Напразно.
Дойдох до тук, гонена от мисълта, че ще те видя - за кратко, дори само за миг. Надявах се този откраднат миг да залъже глада ми по теб, да напълни очите ми, жадни за твоите; да докосна топлината ти в протегнатата ти за поздрав ръка; да излъжа сетивата си, които отново, за пореден път ме тласкат към теб.
Стигам до колата. За последен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up