Славата променя
Кой беше онзи, стоящ зад моя гръб винаги? Кой беше онзи, който ме подкрепяше и помагаше? Кой беше онова малко момче, а вече висок и красив мъж, защитаващ ме от беди и лоши хора?
Това беше той. Да, онзи, седящият на масата, заобиколен от хора. Онзи с кестенявата коса и зелените очи. Седи там обкръжен и весело се смее и говори. Поглежда ме, усмихва ми се и ме кани с ръка да се присъединя към компанията, а после продължава да говори. Всички го слушат с интерес. А той вече не е същият човек, който щеше отново да ми предложи помощта си. Вече не е предишният добродушен и забавен човек. Промени се. Славата го промени и вече не мога да го позная. Толкова е различен. На външен вид си е същият, но държанието и поведението му са други. По-високомерен е. Самозабрави се и вече не може да му се разчита.
Това става с всеки известен човек. Може преди да е бил незабележим, но славата и хората променят същността му. Близките му хора се отдръпват, а той се усеща твърде късно.
© Мая All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
За съжаление е така. Може би ние сами сме виновни, но може би донякъде сме така устроени. Все пак не са един или два случаите. Много познато.
-
Но и ние сме си виновни до някаква степен.Благодаря Ели !
-
Жалко не само славата променя хората, а и парите тази мизерия за която всеки копнее алчно! Харесах есето ти Мая и аз споделям същите мисли! За жалост сме просто човеци, грешка на природата! Поздрави сърдечни от мен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
