12.04.2011 г., 18:44 ч.

Славата променя 

  Есета » Лични
2894 0 3

   Кой беше онзи, стоящ зад моя гръб винаги? Кой беше онзи, който ме подкрепяше и помагаше? Кой беше онова малко момче, а вече висок и красив мъж, защитаващ ме от беди и лоши хора?
   Това беше той. Да, онзи, седящият на масата, заобиколен от хора. Онзи с кестенявата коса и зелените очи. Седи там обкръжен и весело се смее и говори. Поглежда ме, усмихва ми се и ме кани с ръка да се присъединя към компанията, а после продължава да говори. Всички го слушат с интерес. А той вече не е същият човек, който щеше отново да ми предложи помощта си. Вече не е предишният добродушен и забавен човек. Промени се. Славата го промени и вече не мога да го позная. Толкова е различен. На външен вид си е същият, но държанието и поведението му са други. По-високомерен е. Самозабрави се и вече не може да му се разчита.

   Това става с всеки известен човек. Може преди да е бил незабележим, но славата и хората променят същността му. Близките му хора се отдръпват, а той се усеща твърде късно.

© Мая Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За съжаление е така. Може би ние сами сме виновни, но може би донякъде сме така устроени. Все пак не са един или два случаите. Много познато.
  • Но и ние сме си виновни до някаква степен.Благодаря Ели !
  • Жалко не само славата променя хората, а и парите тази мизерия за която всеки копнее алчно! Харесах есето ти Мая и аз споделям същите мисли! За жалост сме просто човеци, грешка на природата! Поздрави сърдечни от мен!
Предложения
: ??:??