Всеки от нас си мечтае какъв ще бъде животът му след време. Градим си планове за живота ни, една пирамида, в началото въздушна и след време вече истинска. Сега десет години ми се струват много време, но те ще минат като полъх и даже няма да усетя как са минали. Един ден ще се събудя и ще се усетя, че вече съм на 28 и ще си спомня наивните мечти на едно 18-годишно момиче и всички приятели, които не съм виждала от години и всички щастливи мигове, за които не се бях сещала от много време.
Времето минава, без да го усетим. Спомням си каква бях преди десет години – малко дете с детски мечти. Детето порасна, мечтите – също. За изминалите няколко години толкова много неща се промениха. Различни хора влязоха в моя живот и след като изиграха своята роля, поеха по своя път. Различни случки промениха вижданията ми и ме накараха да порасна. Понякога майка ми ме поглежда и все още не може да повярва, че вече не съм нейното малко момиченце, което бързаше да порасне и да се хвърли в живота.
След 10 г ...